Котките, за разлика от кучетата и малките деца, ви помагат само когато това е изгодно за тях. Според популярната култура, ако попаднете в кладенец и не можете да излезете, Ласи ще ви помогне да намерите спасение. Но ако се окажете в подобна ситуация с Гарфийлд, по-добре да имате парче лазаня в джоба си. Изследванията показват, че тези стереотипи може би не са толкова далеч от истината.

Котешка помощ
Учени сравнили 19 деца на възраст между 16 и 24 месеца с 38 необучени домашни кучета и 22 котки, за да отговорят на един прост въпрос: кои от тях ще се притекат на помощ по собствена инициатива, когато човек изглежда, че се нуждае от помощ?
В експеримента познат на участника човек — родителят на детето или стопанинът на животното — си взаимодействал с гъба, след което се обръщал с гръб. После изследовател скривал гъбата пред очите на участника. Проведени били три опита с постепенно намаляваща трудност. Първоначално гъбата била скрита и недостъпна, след това се виждала, но била извън обсега на човека, а накрая можела лесно да бъде достигната. Човекът търсел гъбата и повтарял: „Не мога да я намеря. Какво да правя?“, без обаче да се обръща директно към участника за помощ.
Изследването възникнало от един по-широк въпрос, свързан с просоциалното поведение: защо някои видове помагат на другите, а други — не? Това обяснява Мелита Чепреги, специалист по сравнителна етология и съавтор на изследването, която изучава поведението на животните в университета „Етвьош Лоранд“ в Унгария. „За да проучим този въпрос, сравнихме кучета, котки и малки деца — три групи, които живеят в тясно сътрудничество с хората, но имат съвсем различна еволюционна история.“
Според резултатите, публикувани в списание Animal Behaviour, и трите групи проявявали сходно ниво на внимание към случващото се. Децата и кучетата обаче по-често демонстрирали поведение, свързано с оказването на помощ — приближавали се до предмета, посочвали го или го донасяли на човека. При последния опит повече от половината кучета и почти половината деца показали къде се намира гъбата, а някои дори я занесли на своя близък. Котките изобщо не се приближили до нея и само в редки случаи посочили местоположението ѝ.
Лудвиг Хубер, когнитивен биолог от Виенския университет, който не участвал в изследването, отбелязва, че „авторите положили значителни усилия да изключат алтернативни обяснения за мотивацията на кучетата, като вниманието, зрителния контакт, интереса към предмета и привикването към ситуацията“. Изглеждало, че кучетата наистина се опитват да помогнат.
Но останал един важен въпрос: котките не помагали, защото не разбирали какво се случва, или просто защото нямали желание да се намесят?
За да проверят това, изследователите добавили още един опит, в който заменили гъбата с храна или любима играчка. Тогава котките се приближавали до предмета и посочвали местоположението му също толкова често, колкото кучетата и децата.
„Това блестящо изследване предоставя убедителни данни, показващи, че котките не са зли, а функционират според различна еволюционна система“, казва Елизабета Палаги, етолог от университета в Пиза, която не е участвала в проучването. По думите ѝ кучетата и малките деца са еволюционно предразположени да възприемат чуждия проблем като свой собствен. Котките обаче запазват своята самостоятелност: те разбират ситуацията, без непременно да се чувстват длъжни да се намесят, освен ако това не им носи пряка полза.
„Те наистина са високоефективните специалисти в животинското царство.“
Източник: Анирбан Мукхопадхяй, Scientific American, том 335, юли/август 2026 г.
Категория:
бозайници психология
Преди двайсет години съпругът ми Марк си счупи левия глезен и прекара близо два месеца в гипс и с патерици. Миналата година той счупи другия глезен. Но този път, след операцията, лекарят му ни изненада, като нареди на Марк да ходи върху него две седмици по-късно.
... Read more
Тропическите циклони са синоним на разрушение. Но поне една морска птица изглежда ги използва като възможност за хранене.
... Read moreКоментари:
Няма коментари. Бъдете първият.